За теб
За теб
Прости, че бях добра!
Раната е зейнала сега.
Обичам те - това не е шега.
Сънувам те и ставам ведра.
Търкаля се счупената чаша...
И искам да я събера.
Моментите да прибера,
Изстрадани и толкоз наши.
Човешко е да бъдеш звяр!
Едно е туй, но друго е, обаче,
Това, да бъда аз жена -
Единствен ти да си ми цяр.
Обичам те и роня сълзи.
Бъди жесток, но не коварен!
И в мен бъди уверен,
Че утре няма да пълзя,
А като ураган ще завилнея.
Могъща! Себе си ще владея!
© Поли Тодорова All rights reserved.
