В духа на младостта сме.
Двама тъй безгрижни.
Двамата кога сме.
Думите са тъй излишни.
Ръка в ръка и устни сляти.
Времето е сякаш спряло.
Без богатство сме богати.
С любовен плам за наметало.
Животворна в мене сила.
Вливаш със прегръдки.
Надежда ярка скрила.
Пия щастие на глътки.
…………………………
И аз се моля да не си
Блян сам на мойта младост.
Изчезващ със прощалните зари.
В здрача на последна сладост.
© Зорница Станчева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
