В духа на младостта сме.
Двама тъй безгрижни.
Двамата кога сме.
Думите са тъй излишни.
Ръка в ръка и устни сляти.
Времето е сякаш спряло.
Без богатство сме богати.
С любовен плам за наметало.
Животворна в мене сила.
Вливаш със прегръдки.
Надежда ярка скрила.
Пия щастие на глътки.
…………………………
И аз се моля да не си
Блян сам на мойта младост.
Изчезващ със прощалните зари.
В здрача на последна сладост.
© Зорница Станчева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
