Реших да ти напиша стих –
поставих го на птицата в крилете,
една усмивка нежна му приших,
изпратих го по вятъра в небето!
При теб ще дойде някой ден,
превърнал се във дъжд или пък в цвете,
ще бъде малък и обикновен,
роден от дълбините на сърцето!
Една сълза отрони се сама
и се изгуби някъде из редовете!
Ако я видиш, запази я от студа,
като искрица мъничка да свети!
© Руми All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
