Реших да ти напиша стих –
поставих го на птицата в крилете,
една усмивка нежна му приших,
изпратих го по вятъра в небето!
При теб ще дойде някой ден,
превърнал се във дъжд или пък в цвете,
ще бъде малък и обикновен,
роден от дълбините на сърцето!
Една сълза отрони се сама
и се изгуби някъде из редовете!
Ако я видиш, запази я от студа,
като искрица мъничка да свети!
© Руми All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
