Mar 24, 2008, 11:15 PM

За теб

  Poetry
861 0 1

Очи добри, в които да се потопя,

 ръце обични, нежни, всеотдайни,

 чиито ласки са безкрайни...

 и устни, галещи с дъха си парещ,

 в косите ненаситно да се вплитат,

 целувките им дъхави, омайни,

 да усещам с всяка моя фибра,

 очи затварям и се изгубвам в Теб,

 а ти себе си намираш  в мен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вероника Валери All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....