Oct 21, 2007, 8:01 PM

За тебе

  Poetry
1K 0 6
Със полъха на свежа утрин за тебе
пиша тези редове. За тебе аз
последно ще заплача, а после
болката ще спре. Не мога да се
отрека от тебе, ей така да ти
обърна гръб. Не мога да забравя
всяка среща, изгаряща до
пламък мойта плът. "Не мога"
за последно аз ще кажа и ще
изтрия твоите следи, за последно
ще погледна тъжно и ще скрия
тези свои сълзи. Леден нож в
сърцето ще забия, ще изстине
то за теб, ще забрави обичта ни
скрита, ще забрави вечния обет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....