>>>картина<<<
Поглеждал ли си скоро
към края на полето?
Там,
на крачка-две от хоризонта -
почти на свършения ръб -
живееше
последното дърво.
Подпираше се в облаци.
Старееше и съхнеше. Самò.
Забравено от всички.
И от птиците.
Тъгата си прикриваше
с остатъци от тишината.
И капките на аления
изгрев...
Докато (...)
© Дора Павлова All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрав !