>>>картина<<<
Поглеждал ли си скоро
към края на полето?
Там,
на крачка-две от хоризонта -
почти на свършения ръб -
живееше
последното дърво.
Подпираше се в облаци.
Старееше и съхнеше. Самò.
Забравено от всички.
И от птиците.
Тъгата си прикриваше
с остатъци от тишината.
И капките на аления
изгрев...
Докато (...)
© Дора Павлова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрав !