За усмивка и утро се моля
Този свят не върви на добре,
а кърви и по малко умира...
Този свят е пребито вълчè,
на което сърцето му спира...
Този свят се удави в тъга
и забрави къде се намира!
Този свят е красива дъга
и жена, за която умирам!
Този свят е земя и небе –
и лъчи, за които политам.
Този свят е трева и море –
и ръце, на които разчитам.
Този свят е сълза на дете,
тя плете от неволята воля.
Този свят е разпънат надве.
За усмивка и утро се моля...
© Димитър Драганов All rights reserved.
