ЗА НЯКОИ НЕЩА В ЖИВОТА
Постоянно да се стягаш за път,
когато ти се иска да останеш завинаги.
Всичко да ти е втръснало до смърт
и толкова желано, и неимано,
че не знаеш къде се намираш.
Да стискаш до болка мига,
който така или иначе си отива.
Животът е просто красива дъга,
след парещ при буря посипал се дъжд.
.
Така и девойката става внезапно фатална жена,
а момчето, когато се жертва за нея – истински мъж.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
