Nov 10, 2009, 7:14 PM

Заблудена самодива

  Poetry » Love
716 0 0

http://www.youtube.com/watch?v=IoBoeg-oyBA


В мен не остана вече сила
да бъда онази Хипсипила,
която изгаря бетонни мостове,
която живее в къщи без основи,

която, свръхзвукова за своята душа,
остава недокосната от светулчина дъга.

В мен не намирам време да избягам
и любов зад паравани да слагам.
В мен не остана капка съпротива,
в мен няма нищо от предишната самодива.

Повярвай ми, не знам с какво ме имаш.

А дъхът ми все по-малко от въздуха взима...

10.11.2009г.
гр. Плая Дел Инглес

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...