Вратите обезглавиха своите ключалки,
за да се предпазят от стържещото в тях ръждясване
И се превърнаха в правоъгълна проекция на силуетите,
които някога са преминавали през тях.
Но геометрията се оказа недостатъчна
да обходи всички предсказания,
които се спотайваха зад прага.
А ключалките започнаха да ревнуват
от иглените уши, защото
смаляването на пролуките
им се стори толкова обещаващо.
© Мария Василева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
