Прекатуриха се сенките,

оставиха следи

и белези,

но нощта ги скри.

Не да ги опази,

да ги забрави

като вечен огън,

непотребен никому;

като отживяла мода,

неактуален романтизъм -

поиска да ги погребе,

без паметник

в студа,

без наметало.

  *    *    *

Сега са повеят на спомен,

който те разчувства,

носталгия по нещо непознато -

неописуемо –

вълна от дъното.

После повеят ще си отиде,

оставил чувство на вихрушка,

на бурен танц

вътре във душата,

утихнал там отново,

където е укриван винаги –

в полутонове и полумигове.

  *     *      *

И наблизо ти поседнеш ли,

неусетно ще те завладеят. щом замижиш;

дъха ти ще опитат да отнемат,

да те прекатурят в сенките,

сенките на собственото минало.