ЗАБРАВИХ


                                             Забравих да плача, когато боли.
                                             Забравих с усмивка да ставам в зори.
                                             Забравих да гледам как страда света
                                             и всичките хора са тъй... без душа.
                                             Сякаш се движат, без да имат посока,
                                             не чуват дори песента на потока,
                                             а той все така ни напява красиво
                                             и сякаш ни казва: "Живейте щастливо!"