Ve2666 (Василка Ябанджиева) Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541
Nov 16, 2017, 7:28 PM

Забравих ли, да те целуна?

953 3 13

Забравих ли? 

Аз, която цяла в паяжини 

бранех нашите мечти, 

ръсих сол в пресни рани. 

Аз да плача, 

вместо ти!

Изсушавах мокри сълзи -

хорски клюки, 

 

лъжех себе си дори

и сега забравих, 

 

да целуна побелелите коси. 

А небето -

 

то защо се смее? 

Есен е. Трябва да вали. 

 

Цялото е посинено, 

едното му око кърви. 

Лудее заразено от нашите беди. 

Уморено, вечер ще заспи. 

Не заспивай ти без мен, 

аз целувам много нежно! 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0