Забравил за снощи
Коленичи.
Не се унижава с целувки.
Ти я гледаш.
Погледай я още.
Това хапливо я кара
с досада да мисли,
че си спомняш смътно...
за снощи.
Не е рядкост.
И май е нормално.
Тези нощи...
гъмжат от еднаквост.
Скъпо бренди.
Неволно пиянство.
Спаднал... изстрел.
Последван от бягство.
С фантазиращи дрехи.
Безцветност.
Голи птици -
щастливи трофеи.
Закачени в леглото
на спалнята.
Задни... крачки.
Вървяни без време.
Все без време
свършват в краката й.
Просто тя
ги използва умело.
И когато
осъмва безплатна, е
най-красивият белег
в портфейла.
Тя си знае.
Не се унижава с целувки.
И не вижда.
Погледай я още.
А когато преплуваш плътта й
отново,
ще забравиш веднага...
за снощи.
© Йоанна Маринова All rights reserved.
