Забвение.
По някаква случайност ако питаш,
дали съм много тъжен и отчаян?
Не. Скучно ми е. И си пиша.
Каквото, ако бяхме заедно...
Измислям си безбрежните морета.
И пясъци, пустинни за миражи.
Разказващи истории, дървета.
Рисувам даже влюбени пейзажи.
Не ми е до сълзи и разболяване.
Защо съм още жив ако ще страдам?
Платих си греховете на сбогуване,
а Господ отредил е да остана.
Не знам дали душата ми ще мѝрне
и чак, когато тялото напусне,
но знаеш, че сърцето ми е спирало
и колкото е празно в мен, е пусто.
Сега съм оправдан пред самотата си.
Без чувства и надежди. Без очакване.
Любови ще почиват във забрава.
А тебе, който ще да те изплаква...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
