diesto (Данаил Антонов)
1040 617
28.02.2020 г., 7:46 ч.

Забвение. 

  Поезия » Любовна, Философска
5.0 / 8
724 1 4
По някаква случайност ако питаш,
дали съм много тъжен и отчаян?
Не. Скучно ми е. И си пиша.
Каквото, ако бяхме заедно...
Измислям си безбрежните морета.
И пясъци, пустинни за миражи.
Разказващи истории, дървета.
Рисувам даже влюбени пейзажи.
Не ми е до сълзи и разболяване.
Защо съм още жив ако ще страдам?
Платих си греховете на сбогуване,
а Господ отредил е да остана. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Предложения
  • Napolitano (Валентин Желязков) МАНАСТИРЪТ
    МАНАСТИРЪТ
  • JujuBuju (Миглена Миткова) Не ме обичай
    Не ме обичай... Бялата ми кожа е лист, по който мъките рисуват. А грозна е картината - ще можеш да в...
  • Довереница (Дочка Василева) Ляво-криво, надраскано
    Не исках тъжен стих, но кой ме пита. От хумора ми някой пак е крал. Душата ми, в съдба, на охлюв сви...
  • JujuBuju (Миглена Миткова) Мокро стихотворение
    Кафето е топло, а тихият пролетен дъжд мажорно звъни по стъклото. Което прахът е написал, отми извед...

Още произведения »