Забвение.
По някаква случайност ако питаш,
дали съм много тъжен и отчаян?
Не. Скучно ми е. И си пиша.
Каквото, ако бяхме заедно...
Измислям си безбрежните морета.
И пясъци, пустинни за миражи.
Разказващи истории, дървета.
Рисувам даже влюбени пейзажи.
Не ми е до сълзи и разболяване.
Защо съм още жив ако ще страдам?
Платих си греховете на сбогуване,
а Господ отредил е да остана.
Не знам дали душата ми ще мѝрне
и чак, когато тялото напусне,
но знаеш, че сърцето ми е спирало
и колкото е празно в мен, е пусто.
Сега съм оправдан пред самотата си.
Без чувства и надежди. Без очакване.
Любови ще почиват във забрава.
А тебе, който ще да те изплаква...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хареса ми!
-
Не ми е до сълзи и разболяване.
Защо съм още жив ако ще страдам?
Платих си греховете на сбогуване,
а Господ отредил е да остана. -
"Не. Скучно ми е. И си пиша " 😁😁👌👌
-
Не съм ти чела нещата, но от това, което виждам има много достойнство в тъгата ти. Никакъв хленч. Достолепна някак си. И въобще....красива
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
