Jun 11, 2017, 8:07 PM  

Зад прозореца

1K 0 3

Пролетта за сетен път 

захрани сочно лятото

после се скри прикрила гръд

набъбнала от мляко

 

Зеленожълтите пана

узряват вече и бледнеят

по пладне житните поля

доволно натежали пеят

 

Пристигат лятото и есента

напълнили  кореми

разцъфнали с плод на страстта

във бременност поредна

 

Прекрасен светъл юнски ден

препълнен се изнизва

красив от любовта дарен

полека вечерта заспива

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дух на лютеницата All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...