Пролетта за сетен път
захрани сочно лятото
после се скри прикрила гръд
набъбнала от мляко
Зеленожълтите пана
узряват вече и бледнеят
по пладне житните поля
доволно натежали пеят
Пристигат лятото и есента
напълнили кореми
разцъфнали с плод на страстта
във бременност поредна
Прекрасен светъл юнски ден
препълнен се изнизва
красив от любовта дарен
полека вечерта заспива
© Дух на лютеницата All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
