Sep 28, 2015, 5:43 PM

Зад стрелките на времето

  Poetry » Love
858 0 0

Зад стрелките на времето

ReмаТе

 

Нищо не виждам
и нищо не чувам
взирам в тъмното
към два през ноща
и пиша си разни
такива детински
скромни куплети
- за любовта.

 

И нямам търпение
да те видя, и нямам...
кога ли ще стане
шест сутринта
при тебе да дойда
усмихнато сънен
с чаша кафе
и кифла в ръка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмил Ангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...