Зад стрелките на времето
ReмаТе
Нищо не виждам
и нищо не чувам
взирам в тъмното
към два през ноща
и пиша си разни
такива детински
скромни куплети
- за любовта.
И нямам търпение
да те видя, и нямам...
кога ли ще стане
шест сутринта
при тебе да дойда
усмихнато сънен
с чаша кафе
и кифла в ръка.
© Людмил Ангелов All rights reserved.