Задушница
На Емо
Защо не могат двамата да тръгнат
по синята небесна стръмна стълба?
Остава Долу някой да потръпва
и спомените да подрежда дълго.
Единият Отгоре гледа мълком
Как Другият сълзѝте си събира
и как животът – ненадейно сбъркан –
превръща във бездомна, тъмна лира.
На две дели се – страшно разнебитен –
оттук нататък всеки ден безсънен
и в бъдещето всеки миг разбит е.
Единият без Другия осъмва.
И Горе с Долу слива се внезапно.
А коренът на общото – изтръгнат…
Не, няма път Нагоре и Обратно…
уви, не могат двамата да тръгнат…
© Нина Чилиянска All rights reserved.
