Непредвидено губим синхрон:
мигновено и необратимо,
по един нелогичен закон
ни дели бяла осева линия.
Безполезно е. Стар метроном
отброява на чувствата срока
и налага ни темпо "бегом"
безпощадно, в различни посоки.
С бясна скорост прелита светът -
отстрани се размива пейзажът.
Цел ли имахме? - път, още път...
Спри за миг! - Имам много да кажа...
© Йорданка Гецова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
