Непредвидено губим синхрон:
мигновено и необратимо,
по един нелогичен закон
ни дели бяла осева линия.
Безполезно е. Стар метроном
отброява на чувствата срока
и налага ни темпо "бегом"
безпощадно, в различни посоки.
С бясна скорост прелита светът -
отстрани се размива пейзажът.
Цел ли имахме? - път, още път...
Спри за миг! - Имам много да кажа...