Aug 30, 2008, 8:42 PM

Загубих...

  Poetry
860 0 8

Загубих цвета, уханието,
аромата на живота.
Въртя се в колело на ада.
Загубих пътя си към красотата.
Лутам се във лабиринта.
Изход не намирам,
дори да знам,
че има път там
някъде накрая.
Въртя се в кадър
на черно-бял филм,
сякаш от времето на Чаплин.
С изгубена усмивка,
без искри в очите,
с товар тежък на плещите.
С ударите на съдбата
нещадящи сърцето ми
сломено и кървящо.
Загубих желанието да се боря...
да живея в този фалш около мене.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ин Вел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...