Загубих...
Загубих цвета, уханието,
аромата на живота.
Въртя се в колело на ада.
Загубих пътя си към красотата.
Лутам се във лабиринта.
Изход не намирам,
дори да знам,
че има път там
някъде накрая.
Въртя се в кадър
на черно-бял филм,
сякаш от времето на Чаплин.
С изгубена усмивка,
без искри в очите,
с товар тежък на плещите.
С ударите на съдбата
нещадящи сърцето ми
сломено и кървящо.
Загубих желанието да се боря...
да живея в този фалш около мене.
© Ин Вел All rights reserved.
