Aug 30, 2008, 8:42 PM

Загубих...

  Poetry
852 0 8

Загубих цвета, уханието,
аромата на живота.
Въртя се в колело на ада.
Загубих пътя си към красотата.
Лутам се във лабиринта.
Изход не намирам,
дори да знам,
че има път там
някъде накрая.
Въртя се в кадър
на черно-бял филм,
сякаш от времето на Чаплин.
С изгубена усмивка,
без искри в очите,
с товар тежък на плещите.
С ударите на съдбата
нещадящи сърцето ми
сломено и кървящо.
Загубих желанието да се боря...
да живея в този фалш около мене.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ин Вел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...