Sep 29, 2007, 3:13 PM

Загубих те

  Poetry
931 0 4

 С теб загубих слънцето,
 изчезнало зад планините.
 Загубих небето,
 скрило се зад гърба ми.
 Загубих щастието,
 отишло си без причина.
 Загубих обичта ти,
 проклинаща ме до смъртта.
 Загубих живота си,
 толкоз празен без теб.
 Загубих смеха си,
 неотронен, мълчалив.
 Загубих всичко,
 душата ми се срина.
 Зная само онази
 така позната истина:
 Загубих те!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...