Зайо на сватба
Зайо Байо Хубавеца
готви се за веселба,
днеска ще се жени Меца
в най-далечната гора.
Зайчето за път се стяга
в ранни утринни зори,
че въобще не му приляга
сватбата да развали.
Тръгва и го среща Лиса.
Вика: "Лисо, хайде с мен!
че на сватба не отива
аз сами да съм ерген!"
Лиса благо отговаря:
"Зайо, чакай ме сега,
та с красавец като тебе,
трябва да се наглася!"
Бавно Лиса се разресва,
и опашката тъкми
със червена флинтифлюшка
на зеленички ресни.
После вади си палтото
и ботушките гласи,
всичко по последна мода
от шивачи най-добри.
Ноктите ще си лакира
с цветен моден маникюр,
гривни и гердани сбира,
кичи зад ухо божур.
Зайо Байо дреме сладко
на един съседен пън,
ала бързо се събужда,
силен вятър духва вън!
Гледа Зайо към небето,
слънцето ще залези!
Вижда, Вълчо се задава
от далечните гори.
„Зайо де се губиш, братко,
сватбата ти изтърва!
Баба Меца се ожени,
беше цялата гора!“
Зайо тупна си челото,
Тропна с крак и изпръхтя:
„Вече никъде не тръгвам
на пътуване с жена!“
© Миглена Миткова All rights reserved.
Поздрави!
