Закачливец
Босоногото слънце, с изгрева преродено,
плахо търка очета и припламва смутено.
Слънчовата постеля на пробуда ухае,
то не се излежава, нито дълго се мае.
Подранило, подрипва да начене зората,
огнените си плитки на гърба си замята.
Примижало доволно, над гората се вдига,
всеки срещнат целува за добрата им стига.
По пътека планинска крачи леко самичка
като него ранила бързонога сърничка.
Петънцата ѝ смело то погалва с наслада,
с мека слънчева ласка малката изненада.
Как изчезва росата не поспира да види,
а с невинна усмивка, който ще да завиди,
изтъркулва се светло по небесната нива,
да зарадва с позлата и трептящо огниво
класове, слънчогледи, царевични мамули,
ябълкови дървета, птича песен дочули.
По момчешки наднича в пазвите на момите,
милва ги по страните, румени и умити.
Закачливец е Слънчо, пламенее, обича
всяка малка мушица, всеки бръмбар дотичал.
Живинките с лъчи си благотворно огрява,
с огнените си струи и надежда раздава.
© Светличка All rights reserved.
