Mar 21, 2018, 9:12 AM

Заклещена във птичето цвърчене

  Poetry » Other
708 14 9

Сама съм озверяла тишина,

заклещена във птичето цвърчене.

По тъмните ми ириси личат

неправилните опити летене.

 

Икар допива вино и мъгла.

След всяка чаша видимо доволен,

отказва се от своите крила

и вади от дланта ръждиви гвоздеи.

 

Дори и той...Дори и той мълчи,

когато по лицето ме поръсва

светената вода и завали,

а притчите със мимиките блудстват.

 

Разсмива ме това,че от сега

до правата черта ще бъде пролет.

Дори да се налага да пълзя,

очите гледат винаги нагоре.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Великолепно, много силно!
  • Красота отвсякъде!...
    Стих, какъвто заслужава Празника на поезията!...
    Благодаря за удоволствието, Райна!...
  • От години наред знам, че Празникът на Поезията е на 1 откомври, заедно с този на музиката. Ти, Райне, сега ме изненада и потърсих подробности в нета. Така разбрах, че се празнува от 1999 г. Да, трябва да празнуваме, братя и сестри по перо! Нека вдъхновението ви се лее сладко като медовина, но отговорно за раждането на всяка ваша дума!
    Благодаря за поздрава ти, мило момиче!
  • Честит Празник на Поезията! Бъдете вдъхновени и нека думите вярно служат на перото ви!
  • Такова "пълзене" е за предпочитане пред летенето!

    "По тъмните ми ириси личат
    неправилните опити летене."

    Превъзходен стих!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...