21.03.2018 г., 9:12

Заклещена във птичето цвърчене

709 14 9

Сама съм озверяла тишина,

заклещена във птичето цвърчене.

По тъмните ми ириси личат

неправилните опити летене.

 

Икар допива вино и мъгла.

След всяка чаша видимо доволен,

отказва се от своите крила

и вади от дланта ръждиви гвоздеи.

 

Дори и той...Дори и той мълчи,

когато по лицето ме поръсва

светената вода и завали,

а притчите със мимиките блудстват.

 

Разсмива ме това,че от сега

до правата черта ще бъде пролет.

Дори да се налага да пълзя,

очите гледат винаги нагоре.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Великолепно, много силно!
  • Красота отвсякъде!...
    Стих, какъвто заслужава Празника на поезията!...
    Благодаря за удоволствието, Райна!...
  • От години наред знам, че Празникът на Поезията е на 1 откомври, заедно с този на музиката. Ти, Райне, сега ме изненада и потърсих подробности в нета. Така разбрах, че се празнува от 1999 г. Да, трябва да празнуваме, братя и сестри по перо! Нека вдъхновението ви се лее сладко като медовина, но отговорно за раждането на всяка ваша дума!
    Благодаря за поздрава ти, мило момиче!
  • Честит Празник на Поезията! Бъдете вдъхновени и нека думите вярно служат на перото ви!
  • Такова "пълзене" е за предпочитане пред летенето!

    "По тъмните ми ириси личат
    неправилните опити летене."

    Превъзходен стих!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...