Feb 4, 2007, 10:43 AM

Закъснях

  Poetry
1.4K 0 15
 Закъснях - а толкова исках да ти кажа
 "Обичам те!"
 Закъснях - а толкова исках да бъда със теб,
 и в нощите лунни да ти прошепна:
 "Желая те!"
 Закъснях - а закъснелите никой не чака,
 и закъсняла, мога само да плача.
 Закъснях - мечтаех да бъда обичана,
 до болка жалаех да бъда най-искана.
 Закъснях и никога няма да бъда пак същата,
 останах сама с неизвървяните пътища!

















Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Михалева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...