Щастлива, че гласа ти слушам,
аз се усмихвам от сърце.
Докато тя си взема душа -
преди да се притисне в теб!
Навярно вече я приспиваш,
а като в дупка на паркет,
аз чакам няма, полужива
и пиша "всичко е наред!".
Сега, когато вече зная,
светът внезапно отесня.
И сякаш сме в едничка стая.
Ще тръгвам. Даже закъснях.
© Цонка Петрова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
