ЗАКЪСНЯХ ЛИ...
Закъснях ли за думи изречени,
или те не достигнаха в мен!?
Закъснях ли за чувства предречени,
или там се изгубиха в плен...
На безгласни, отчаяни спомени,
съкрушили до пепел смеха!
И сълзите кървящо... догарящи,
с дъх на магма пришпорват греха!
Тротоарът ме гледа свирепо,
и с безумство размива следи...
На нозете подвити нелепо,
от прокажно-пълзящи лъжи!
Закъснях ли за ново възкръсване,
или кръста самотен стърчи...!?
Пепелта... тя сивее до втръсване
от наивните, в сляпост, очи!
Там небето е свъсено, черно...
Полудяло в бездумна тъга,
огледално е в мен... и химерно,
от разплетени нишки съдба...
Ветровете ми вият в гърдите
и разсичат безгласно съня...
Изморени от дивото скитане,
се разбиват във няма мъгла!
Там окапват листата от спомени,
голи клони проскърцват с вина...
Закъснели са птици... прогонени,
от отлитащи... тихо ята...
Закъснях ли за глътката въздух,
приютила се в твойте ръце!?
Или просто реших да не дишам,
да заглъхне ненужно сърце...
...
© Деси Инджева All rights reserved.
