Най-боли закъсняла въздишка
и неказана дума на глас,
няма път към прекъсната нишка
и обрат към залезлия час.
Недокоснато слънчево време
и несбъдната тайна мечта
за сърцето са тягостно бреме
и заключена вечно врата.
Всеки миг е поникнало цвете
със несигурно крехко стебло,
то очаква греха на ръцете
за да сее лазур от сребро.
© Наташа Басарова All rights reserved.