Най-боли закъсняла въздишка
и неказана дума на глас,
няма път към прекъсната нишка
и обрат към залезлия час.
Недокоснато слънчево време
и несбъдната тайна мечта
за сърцето са тягостно бреме
и заключена вечно врата.
Всеки миг е поникнало цвете
със несигурно крехко стебло,
то очаква греха на ръцете
за да сее лазур от сребро.
© Наташа Басарова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
