Подарих любовта си на вятъра,
за да има кой да я обича,
посивяха косите от чакане –
на тъга самотата прилича...
Разпилени от спомени мислите,
закъсняло прегръщат надежда,
и отчаяно, търсещо искат те
в празнотата тихо се вглеждат...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up