О, ярки слънчеви струи
стопили златото на хоризонта
в жарава с цвят на мак.
Как хвърлвя върху вас нощта
сребрист сумрак!
И вие пламвате със нова сила,
но само колкото за миг,
а след това там кървава следа
остава да гори едва....
Когато заревото се стопи
спокойна морава мъгла
залива израненото небе.
И в този час на сенки плахи
безбройни нощтни музиканти
мелодия поемат чудна....
Душата слуша и остава будна
когато във вените кръвта заспи
© Юлия Шопова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
