Залез
Когато си отива слънцето,
една душа плаче.
Нашето утро е далече,
в прегръдка на снежна вечер.
Погледни звездите
и детското в очите,
там живее,
нашето съзвездие в дните.
© Димитрина Владимирова All rights reserved.
Когато си отива слънцето,
една душа плаче.
Нашето утро е далече,
в прегръдка на снежна вечер.
Погледни звездите
и детското в очите,
там живее,
нашето съзвездие в дните.
© Димитрина Владимирова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...