Дали дочуваш кръговете в ада,
разплискани по розовата външност,
накацали като мъгли в очите ми
от слънцето и от сърцето в малко дъжд?
Че чуждото ме стряска и разсмива
разбират и звездите със сълзите си,
но няма как да кажа на лъчите,
че рибите луната не достигат...
Че падналата свещ не ме посича,
димът не срязва всяка вяра, а я пали,
и огненото късче ме привлича,
топено в крясък и души-пожари. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up