Залезни трепети
Леко потрепва сребристото ято,
в топлото, слънчево, празнично лято.
Жерави нежни се реят в небето.
Колко копнежно ми тупка сърцето.
© Симеон Пенчев All rights reserved.
Леко потрепва сребристото ято,
в топлото, слънчево, празнично лято.
Жерави нежни се реят в небето.
Колко копнежно ми тупка сърцето.
© Симеон Пенчев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...