Заливът, който взе частица от нас...
Залив... Красива луна,
която рисува в морето пътеката своя.
От двете страни го крият скали,
в които се бие прибоят.
Тук... тази вечер... в един късен час,
в който тиквите стават каляски...
този бряг, в този час – дом е за нас.
Морето скрива от погледи чужди нашите ласки.
В тази нощ Луната е нашият страж.
Одеяло водата.
Заливът взе частица от нас...
Аз пък... те пуснах в душата си...
А когато си тръгне нощта,
пазейки спомен в сърцата си,
пред Слънцето ранно ме хвани за ръка
и нека всеки да сбъдне мечтата си.
Пред морето, Луната, звездите
тази нощ се обичахме
и сега не пред хора, не пред божи служител,
а пред изгрева в този залив обещания - думи изричаме
„Ако някога вътре при теб е студено,
а сърцето премръзнало не усеща Любовта.
Или от нещо е наранено...
И търси топлина.
Ако някога край душата твоя се щурат силуети сиви
и сянката им на облак тежък ти прилича.
Мислите не са красиви...
Или пък сълза по бузата се стича...
Спомни си!
Че има на света
Някой, който те обича
и чака отново да го хванеш за ръка!”
...
П. П. (Заливът може да бъде гора
Пясъкът - в гората поляна...
Не е важно всичко това,
а в синхрон да бият сърцата на двама...)
© Ирен All rights reserved.
Нооо понеже рисувам от 15, че и от по-рано, та струва ми се че стилът се променя изменя понякога с времето или развива. 
