Замомяла се
Замомяла се Калина!
Мома малка и невинна!
За мегдана ша са кипри!
На орото ша са вихри!
Па отворила Калина
на майка си с прикята скрина.
Вътре шарени фустани!
Елеци с вити гайтани!
Гледа Калина, чудом се чуди:
Де ли са момците луди?
До кой със чехли да потропва?
Не чу, че вратата хлопва.
Майка и я гледа мълчаливо.
Убаво чедо е родила! Да и е живо!
Ама, много мързеливо!
Няма си прикя! Празен сандък!
Иска момило, ама язък!
Ни е сновала, ни е тъкала!
Кат цвете в саксия все е цъфтяла!
Прикя - кичило, нова премяна.
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
