Aug 31, 2020, 11:55 AM

Замомяла се

  Poetry
875 1 5

Замомяла се Калина!

Мома малка и невинна!

За мегдана ша са кипри!

На орото ша са вихри!

Па отворила Калина

на майка си с прикята скрина.

Вътре шарени фустани!

Елеци с вити гайтани!

Гледа Калина, чудом се чуди:

Де ли са момците луди?

До кой със чехли да потропва?

Не чу, че вратата хлопва.

Майка и я гледа мълчаливо.

Убаво чедо е родила! Да и е живо!

Ама, много мързеливо!

Няма си прикя! Празен сандък!

Иска момило, ама язък!

Ни е сновала, ни е тъкала!

Кат цвете в саксия все е цъфтяла!

 

 

Прикя - кичило, нова премяна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....