Портата само бе останала.
А зад нея руини от замък стар.
За да влезнеш, през шубрак
и гъста гора трябваше да минеш.
Руините от него само напомняха за миналото,
за спомените, за живота някога там...
За хората.
За надеждата.
За славата.
За царете.
За монаха, който разказваше истории някога там.
Отдавна никой не идва тук. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up