Не ме гледай така, момче –
необикновена съм.
Обичта ти ме е създала.
Пролет съм през есента
и през зимата - лято.
Не ме гледай така, момче –
ако сега ме докоснеш,
мога да излетя,
без крила да политна.
Само небе ми трябва.
И ще стана самата Луна –
кротка,
любяща
и златна.
Запази ме такава.
И насън, и наяве.
11.11.2008 г.
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.