Така копринена е днес нощта,
дочакала вълшебното ти вричане.
Прегърнал ме със влюбени слова,
в душите ни нарекъл го ,,Обичам те!,,
И капчици любов, търкулнали се по
листата на червена роза, поливат
с нежност небосвода лунносин,
където нашето красиво цвете
разцъфтява, в блещукащите
тюркоазени звезди.
С копнежи галиш сетивата,
оставам само по душа пред теб.
Поръсени с прашец от светлината,
запечатана с целувка,
любовта ти диша в мен.
© Цветето Б. All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
