Запетая и... Точка
Беля съм
и съм била трън,
и камъче в обувката,
и запетая,
случайно срещната навън,
улисана в съдбата да не знае
каква е разликата
между теб и мен,
в изричането
на подобната ни същност.
Да, в точката ни на пресичане
не търся
в какво разминахме се всъщност.
Знам само,
че след срещата ни ще боли
избраната за подлог
глътка въздух,
издишана през порите
на навика да сме добри.
Виж,
вече се разпадаме.
На аз и ти,
а разказът ни - недовършен...
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
... Хубаво ми е да знам, че сте се отбили. Много.
