Запомни ме така
Запомни ме така! - ти ми каза.
И очите ти тъмни блестят.
С любовта си към теб съм наказан,
а от днес тъй-широк е светът.
И цветята на наш’та раздяла
са повехнали в този таван.
Ти оставяш кафето с цигара,
а пък аз - моя стих неразбран.
Скърцат стъпки по дървени стълби,
сякаш плачат. А свикнаха с мен.
В капандурата сивите гълъби
си гугукат в дъждовния ден.
Мият капки студени лицето ми
в този мил, архаичен квартал
и издайни сълзи ранно-есенни
ми напомнят, че с теб съм мечтал
на тавана да биеме плочата,
кат широк, с любовта в унисон,
ти да шиеш седефени копчета
в бяла риза за нов Менделсон.
А в терасата, с изглед към Витоша,
на люлеещ се стол в този дом,
да си спомням, че любил съм истински,
без да зная какво е погром.
© Иван Христов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Нероятен стих, ти също, поздравления!
-
Много силен,
много прочувствен стих! -
Много хубав стих!С поздрав, Рудин!
-
Прочетох с удоволствие!
-
Обичал си...
Не е малко!
Привет за споделените чувства!
-
Това е първият стих, който чета днес и...
Всяка, всяка една думичка отразява дословно това, което е сега... всяка.
Някой път нещата поразително странно ни отвеждат там, където сме.. -
Много хубав стих!!!
Честита ти 200-а творба!
И весели празници!!! -
Развълнува ме поете и то истински! Творбата е отлична за това и заслужи оценката ми.Благодаря ти!
-
Иване,Иване,хич не си наказан ами си най-щастливия човек щом ти гукат гълъби!И свири Менделсон!
-
Много ми хареса "ти да шиеш седефени копчета
в бяла риза за нов Менделсон."!
Поздравления, Рудин! -
Силно въздействаща творба.
Поздрав, rudin!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
