Заради теб съм още тук
И прелъстен, и изоставен
в дъбравата се лутам сам.
Без път във мрака ли, забравен,
ще бъда страдайки, не знам.
Оглеждам се... край мен шубрака
не казва нищо, все мълчи.
Сърцето ми в студа те чака.
Не идваш ти и ми горчи.
Небето с тъмна е одежда
и аз съм вече тъжно друг.
Къде замина? Със надежда,
заради теб съм още тук.
Харесва ли ти да се скитам
в дълбоколùлавата шир
и долина, и вис да питам
за теб единствено безспир?
Изгубих се... Като молитва
душата ми те търси пак.
Една магьосница изпитва
любовта ми с труден знак.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
