Заричам се
Заричам се, че в идващата есен
няма да те мисля - с песен.
Сънувам ли, явяваш се отсреща.
А аз вълнувам се дори от тази среща!
Старая се и търся все отплата.
Затуй, че ме наказа със самотата!
И уж те мразя а пиша ти писмата.
С много обич, но хвърлям ги в реката!
Страхувам се, отдавна и от тъмнината.
Припознавам сенки, понякога лицата.
Забързана и отмаляла в нищетата.
Ръцете си протягам към луната!
То, чувството ми е в мълчание.
Дано да не дочакам отчаяние.
Нали, невинните не търсят опрощение?
Завръщат се в спомените с умиление!
© Мария Николова All rights reserved.
