Засади, възроди и обичай!
За да дам на деня красота,
се налага да бъда „злосторник“,
и да хапя парче от нощта –
с любовта на самотен затворник.
Не видяха добрата душа –
и влетяха в света ми спокоен.
Разораха до кръв, до недра
чистотата на разума зноен.
Кръвожадни очи ме дерат –
на земята се свличам в зората,
а парадни куршуми свистят –
и летят без крила към телата.
Атакувай от кула честта…
Направи я жена артистична…
Не слугувай на чужди слова…
Засади, възроди и обичай…
© Димитър Драганов All rights reserved.
