Защо цветята разцъфтяват,
щом вехнат с болка и тъга?
Защо и птици полетяват,
щом после чака ги смъртта?
Защо те срещнах и се влюбих,
щом вече си далеч от мен?
Спечелих ли или загубих,
ще разбера ли някой ден?
Нима животът не е приказка,
не свършва всичко с хубав край?
Нима живея, за да страдам,
а не живея в земен рай?
© Калоян Димитров All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
