Защо цветята разцъфтяват,
щом вехнат с болка и тъга?
Защо и птици полетяват,
щом после чака ги смъртта?
Защо те срещнах и се влюбих,
щом вече си далеч от мен?
Спечелих ли или загубих,
ще разбера ли някой ден?
Нима животът не е приказка,
не свършва всичко с хубав край?
Нима живея, за да страдам,
а не живея в земен рай?
© Калоян Димитров All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
