По стръмната спирала на живота,
о, Боже, свят ми се зави...
Че ти летиш, но аз не мога.
На следващия ъгъл спри!
След малко трябва да ме носиш.
То беше Път, то беше кота...
Е, да, осеян е със рози,
но трънен, като Пътя към Голгота.
Защо, бе Боже? Пак те моля!
Не ме изстреляш право горе?
Не може! Трябвало да ходя!
Под зоркия му поглед си мърморя... ...