Защо, бе Боже
По стръмната спирала на живота,
о, Боже, свят ми се зави...
Че ти летиш, но аз не мога.
На следващия ъгъл спри!
След малко трябва да ме носиш.
То беше Път, то беше кота...
Е, да, осеян е със рози,
но трънен, като Пътя към Голгота.
Защо, бе Боже? Пак те моля!
Не ме изстреляш право горе?
Не може! Трябвало да ходя!
Под зоркия му поглед си мърморя...
Нагоре всичко е вираж,
аз вече дишам на акумулатор.
Дано посоката не е мираж,
все в дясно, що мий навигатор...
Но да не стане някой сакатлък
и вместо вдясно, кривна в Ада...
Такова драпане! Язък!
На който "знае", тъй се пада...
А Господ смее се честит.
Ще взема пък да го помоля
(дано не ми е пак сърдит),
да бъде Неговата воля...
© Сиси All rights reserved.
