ЗАЩО ЛИ
На тази приказна земя защо ли съм живяла,
ако не съм била мечта, изпята в песен бяла.
Ако не съм била очи, сърце, духовност -
искряща вечер, скитаща грижовност.
Ако не съм била дете с очи невинни,
ако не съм била сърце и огнено, и димно…
Душа ако не съм била, и дух, и свято дело,
и свобода – превземаща и връх, и чело.
Мираж ако не съм била, в пустинята изплувал,
маяк, от сребърни вълни нежно целуван.
Ако ли не - прекрасен пристан във лъчи облян,
да чака завръщащ се моряк и верен капитан.
И утро с теменужен аромат, ако не съм била,
ако по пролетна роса следи не съм броила.
Ако не са ме спирали напролет песни птичи,
ако в бездумие не промълвя “Обичам те!”
На тази приказна земя защо ли съм живяла…
26.10.2007г.
© Мери Попинз All rights reserved.
