"Защо не можем като птиците"...
На чаша отлежал коняк
и мокро слънце по ресниците
изпращам лятото. А как
мечтая да съм като птиците.
Светът да бъде в две крила.
Сърцето южен път да сочи.
Когато дойде есента -
отлитане и ...многоточие.
Но невъзможно, за това
ще сгъна на небето синьото,
звездиците ще събера
на моята душа в градината.
Целувам тъжното море.
Една вълна в очите влиза.
Обличам любовта добре
на спомените в пъстра риза.
И залеза, на цвят коняк,
наливам в чашата богато,
защото зная вече как
да съм щастлива всяко лято.
© Деа All rights reserved.
