И пожелах си днес:
погледна ли насреща,
дори съвсем да няма огледало,
във нечии добри очи блестящи
да се оглеждам повече от цяла.
За погледи, които ме раздират
като горгони, дебнещи зверчета,
да бъда толкова неотразима,
че те да се разпръснат на парчета,
и да замръзнат грапави и дребни,
умиращи във ритъма печален
на своята горчива непотребност.
Защото аз за тях съм огледало.
© Христина Мачикян All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
